Община Хисаря е разположена в Горнотракийската низина, върху южните склонове на Средна гора. Преходът на Средна гора към Тракия е плавен, с общ наклон на юг. Общината се намира в Южен централен район на България и е на 40 километра северно от Областния център град Пловдив.
География
Общата площ на Община Хисаря е 549 кв.км, от които 206 кв.км. са горски фонд и 13 кв.км. населено място. Останалата площ е главно селскостопански фонд.
Средната надморска височина на района е 300 метра над морското равнище.
Транспортната обвързаност на Общината с националната мрежа се определя от близостта на автомагистрала “Тракия”, подбалканската автомагистрала и ЖП отклонението от линията Пловдив-Карлово. През териториалната единица преминават предимно пътища от ІІ, ІІІ и ІV клас, осъществяващи междуселищните връзки в общината и съседните общини – Карлово, Калояново, Стрелча и Съединение.
Релефът на района е формиран от южните слонове на Същинска Средна гора. Най-високите върхове в близост до Хисаря са в. Богдан /1 604 м / и в. Алексица /1 530 м/.
Същинска Средна гора, която заема най-високия дял на планината се отличава със заоблено и плоско било. Докато на север се спускат стръмни склонове, обрасли с гори, то южните са по-полегати и постепенно прехождат в Маришката низина.
Ядрото на Същинска Средна гора е изградено от средногорски гранит. Високометаморфната кристалинна серия на Средна гора е представена от гранитен батолит, вложен предимно в гнайси и амфиболити.
Сепонски варовици, мергелни вулканити представят кредата, която има много по-голямо разпространение по южните склонове на Средна гора.
Тракийската низина има разнороден строеж. Най-отдолу се откроява кристалинната основа, която е неравномерно потънала и покрита с по-млади наслаги.
На територията на Общината няма свлачища и срутища. Ерозията е застъпена частично сред южните склонове на Средна гора. Карст не се среща. Повсеместни детайлни проучвания за установяване на физико-механичните показатели на почвите не са извършвани.
Районът е беден на рудни, нерудни и инертни материали.
Климат
Община Хисаря попада в преходно-континенталната климатична област на България, обхващаща Горнотракийската низина, Подбалканските полета, котловинните полета по средното течение на р. Струма и най-източните части на Северна България, без Черноморското крайбрежие.
Най-съществена особеност на климата е преходният му характер, като в едни години има превес субтропичното влияние на Средиземноморието, а в други – средноевропейският континентален климат.
Зимата е топла и мека. За това оказват влияние въздушни маси, които нахлуват от юг и се задържат от старопланинския масив и ридовете на Средна гора. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината и е със средна дебелина 5 см.
Лятото е продължително и приятно. През месеците юли и август влажността е ниска, а ветровете са слаби.
Температура на въздуха
Средната годишна температура на въздуха е 11.5 градуса С.
Средна лятна температура 21.4 градуса С, а средна зимна температура 1.1 градуса С. Минималните януарски температури са -10 градуса С, -11 градуса С.
Температурните инверсии не са характерни, макар че се срещат в по-ниските части на низината.
Абсолютната максимална температура за гр. Хисаря е 39,6 градуса С.
Валежи
Поради дъждовната сянка на планините Средна гора и Стара планина, средните годишни валежи са малко и възлизат на 500 л/кв м .
Характерни са 2 валежни максимума – юнски, поради континенталното влияние и ноемврийски, поради средиземноморското климатично влияние.
Посока и скорост на вятъра
Преобладаващите ветрове са източните, със средна годишна скорост 1,1 м/сек. Силните и бурни ветрове са рядкост, като 80 % са със скорост от 0 до 1 м/сек, което е много благоприятно за зимния сезон.
Качество на въздуха в приземния слой от атмосферата
В района на община Хисар нивата на замърсяване на въздуха са под долните оценъчни прагове. Няма замърсители на l въздуха.
Води
Разпространение, количествена и медицинска оценки на хидроминералните ресурси.
Минералните води от гр.Хисаря, с.Старо Железаре и с.Красново се използват за пиене и за лечението на бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни, чернодробни заболявания, на опорно-двигателния апарат.
Хидроминералните ресурси на минералните извори в общината са 62.10 л./сек , а в качествено отношение са еднородни. Всички попадат в категорията на слабо минерализираните термални води. Това са води с минерализация под 1 мг/л..
| Находище |
Водоизточник |
Дебит (л/сек) | рН | t 0 C | Минерализация |
Радиоактивност ем/л |
||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
||
|
Хисаря |
Сондаж №1 |
0,60 |
8,9 |
48 |
0,240 |
108,1 |
||
|
“ |
Сондаж №3 |
12,00 |
8,96 |
52 |
0,251 |
165,3 |
||
|
“ |
Сондаж №4 |
2,10 |
8,62 |
52 |
0,244 |
37,7 |
||
|
“ |
Сондаж №5 |
3,30 |
8,78 |
50 |
0,242 |
98,0 |
||
|
“ |
Сондаж №6 |
0,60 |
9,02 |
52 |
0,240 |
9,1 |
||
|
“ |
Сондаж №7 |
7,00 |
8,95 |
52 |
0,252 |
1,44 |
||
|
“ |
Каптаж “Хавуз” |
0,90 |
_ |
44 |
_ |
35,16 |
||
|
“ |
Каптаж “Чулджа” |
0,80 |
8,32 |
46 |
0,242 |
31,6 |
||
|
“ |
Каптаж “Инджез” |
0,70 |
7,5 |
41 |
0,414 |
46,0 |
||
|
“ |
Каптаж “Кюпчез” |
1,00 |
_ |
41 |
_ |
54,7 |
||
|
“ |
Каптаж “Чобан чешма” |
0,500 |
7,6 |
27 |
0,237 |
8,34 |
||
|
“ |
Каптаж “Момина баня” |
4,00 |
8,9 |
46 |
0,240 |
161,0 |
||
|
“ |
Каптаж “Момина сълза” |
1,00 |
8,48 |
43 |
0,297 |
46,8 |
||
|
“ |
Каптаж “Парилки” |
5,50 |
8,97 |
45 |
0,236 |
41,4 |
||
|
“ |
Каптаж “Чаир баня” |
2,00 |
8,98 |
42 |
0,225 |
21,92 |
||
|
“ |
Каптаж “Вълкови извори“и “Пепеляшка“ |
0,30 |
8,56 |
34 |
0,257 |
18,19 |
||
|
“ |
Каптаж “Банчето”- Миромир |
3,00 |
8,78 |
37 |
0,323 |
22,87 |
||
|
Всичко: |
45,30 л/сек. |
|||||||
|
Старо Железаре |
Сондажи 2 бр. |
3,00 |
8,0 |
28 |
0,30 |
– |
||
|
Красново |
Сондаж |
10,00 |
9,1 |
56 |
0,34 |
42,0 |
||
|
“ |
Каптаж |
0,80 |
9,2 |
52 |
0,345 |
– |
||
| Всичко: |
13,80 л/сек |
|||||||
Водоизточниците са сондажни и каптажни.
Дълбочината на сондажите в гр. Хисаря е от 300 до 600 м., а в с. Красново е 160 м..
Дълбочината на каптажите в гр. Хисаря е от 4 до 32 м., а в с. Красново е 8 м..
По своите физико-химични качества разглежданите води са бистри, безцветни, с температура 45–52 0 С. Характеризират се като хидрокарбонатно-натриеви (алкални) минерални води.
Медицинска оценка на минералните води
Водите в Хисаря са слабо минерализирани –170 до 275 мг/л.. Преобладаващо е съдържанието на хидрокарбонати и натрий.
Използват се за питейно лечение на бъбречни и урологични , на чернодробно-жлъчни и стомашно-чревни заболявания.
Използването на водите за къпане създава възможност за външно въздействие върху заболявания на опорно-двигателния апарат, на гинекологичните заболявания, обмяната на веществата и ендокринната система.
Радиоактивността на минералната вода, особено на каптаж “Момина баня”, на сондажи № 1 и № 5, дава възможност за провеждане на радонови инхалации.
Минералната вода в с. Красново е слабо минерализирана – 354 мг./л., хидрокарбонатно-сулфатно натриева, с 3 – 4 мг./л. флуор. Приложението на водата е за лечение на опорно – двигателния апарат, периферната нервна система, на вътрешните органи, бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно – жлъчни, гинекологични и кожни заболявания.
Минералната вода от находището в с. Старо Железаре се използва само за пиене.
Хидроложка характеристика
Хидроложката система в района на Община Хисаря се определя от реките ”Стряма”, ”Калаващица”, ”Пикла”, “Пясъчник”. Те имат постоянен дебит и голяма водосборна площ.
р. Пясъчник
Дължината й е 72 км., а басейнът й обхваща 663 кв.км.. В горното си течение носи името Стара река. Води началото си от местността “Барикадите”, под връх Шилигарка. Спуска се в югоизточна посока и събира водите на многобройни по-големи и по-малки течения. Река Пясъчник тече през добре оформена долина, но при навлизането си в Горнотракийската низина се дели на ръкави. В планинската част протича доста буйно и поройните й води са причинявали наводнения. С построяването на язовир “Пясъчник” водите й са под контрол и се използват за напояване.
р. Пикла
От “Вълкова могила” води началото си Айрянска река. Тя събира водите на Бриганов дол, Банков дол, Тъмния дол и се спуска през с. Мътеница. На изток от нея тече Пукнатата река, която извира под Марков камък. В нея се вливат Тополов дол, Кастранджиев дол, Клисав дол, Лала дере и редица др. по-малки дерета. В района на с. Паничери двете реки се сливат и образуват р. Пикла. От тук реката се движи през Горнотракийската низина до с. Калояново и се влива в р. Пясъчник. Има непостоянен дебит, с максимум през пролетта.
Останалите реки имат малка водосборна област и поради това дебита им има сезонен характер.
Хидроложките условия се определят от подпочвени води, от които чрез тръбни и шахтови кладенци се водоснабдява населението, а за напояване са изградени хидротехнически съоръжения – язовирите.
Защитени територии
На територията на Община Хисаря има три защитени местности и една природна забележителност:
Защитената местност ” Дъбите”- “Конска поляна”
Намира се в землището на с. Кръстевич , в близост до хижа “Бунтовна”.
Обявена е за защитена със Заповед №4526/17.11.1975г. на МГОПС с площ 294.7 ха., с цел да се запази характерен и забележителен ландшафт на местността, включващ вековни букови гори с голямо разнообразие на растителни и животински видове, ползваща се за отдих и туризъм.
Защитената местност е държавна собственост, охранява се и се стопанисва от ДЛ гр. Хисаря, под контрола на РИОСВ – Пловдив. Няма план за управление.
Защитена местност “Барикадите”
Прекатегоризирана е със заповед № РД – 332/31.03.2003г. на Министъра на околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 77/03.02.1986 г. на председателя на КОПС, в защитена местност. Намира се в землищата на гр. Копривщица, община Копривщица и на село Старосел, община Хисаря. Защитената местност е с площ 119,7 ха. и е обявена за такава с цел опазване на вековна букова гора и характерен ландшафт с широколистни гори и ливадни съобщества.
Защитена местност “Чивира ”
Прекатегоризирана е със заповед № РД – 326/31.03.2003г. на Министъра на околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 356 от 05.02.1966г. на председателя на КГГП в защитена местност. Намира се в землищата на с. Старосел, община Хисар и с. Каравелово, община Карлово.
Площта на защитената територия е 106,5 ха. Обявена е за такава с цел опазване на вековната букова гора и характерен ландшафт с широколистни горски и ливадни съобщества.
Природната забележителност ”Дванадесетте дръжкоцветни дъба”
Обявена е за такава със Заповед № 18/08.01.1981 г. на КОПС при МС. Намира се в местността “Гереня”, землището на с. Паничери, община Хисар. Площта на природната забележителност е 20 ха.. Частна собственост.
Съгласно изискванията на Закона за защитените територии природната забележителност следва да бъде категоризирана в защитена местност. Дъбовете с чаплова колония, които са на възраст над 200 г. се намират в частни ливади, които през есенно-зимния период се използват за пасище от местното население.
Фауна и видове
Фауната на общината е взаимосвързана с определени екологични предпоставки, осигурявани от растителността, климата, водите, антропогенното въздействие. Според зоогеографското райониране община Хисар обхваща част от Предпланинския и Горнотракйиския район на Медитеранската подобласт при н.в./надморска височина/ от 200 до 1530 м.
Тук обитават евросибирски и централноевропейски видове от преходно-средиземноморския фаунистичен комплекс.
Типични представители на евросибирските видове в България са: Лин ( Tinca tinca ) и Каракуда (Carassius carassius) – от рибите, Саблеклюн (Recurvirostra avose t ta) – от птиците, Воден плъх (Arvicola terrestris) – от бозайниците, а от централноевропейските: Голям гребенест тритон ( Triturus cristatus ), Обикновен тритон (Triturus vulgaris), Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata ), Обикновена чесновница (Pelobates fuscus), Дъждовник (Salamandra salamandra) – от земноводните, Медянка (Coronel a austriaca) – от влечугите, Златка (Martes martes), Дива европейска котка (Felis sylvestris), Лешников сънливец ( Muscardinus avellanarius )и Обикновен сънливец (Glis glis ) – от бозайниците.
Дъбовите горски формации в Средна гора създават подходящи
условия за развитие на дивечовите популации.
Обитаващите ловни видове тук са:
І. Клас Бозайници ( Classis Mammalia )
Сем. Еленови (Familia Cervidae )
– Благороден елен (Cervus elaphus) – обитава в ограничено количество ДЛР.
• Елен лопатар (Dama dama)
• Сърна (Capreolus capreolus) – обитава района повсеместно с неравномерна гъстота.
Сем. Свине (Familia Suidae)
• Дива свиня (Sus scrofa) – обитава повсеместно района на ДЛ ”Хисар” със запас близък до нормалния и с неравномерна гъстота.
Сем. Зайци (Familia Lep u ridae)
• Заек (Lepus europaeus) – повсеместно разпространен с равномерна гъстота.
Сем. Катерици (Familia Sciuridae)
• Катерица (Sciurus vulgaris) – повсеместно разпространена.
Сем. Сънливци (Familia Gliridae)
• Glis glis (Съсел) – обитава ограничено широколистните гори.
Сем. Кучеподобни (Familia Canidae)
• Вълк (Canis lupus) – обитава високопланинските части на ДЛР.
• Чакал (Canis aureus) – обитава повсеместно.
• Лисица (Vulpes vulpes) – обитава повсеместно.
Сем. Котки (Familia Felidae )
• Дива котка (Felis sylvestris) – повсеместно разпространена в горските комплекси.
Сем. Порови (Familia Mustelidae)
• Белка (Martes foina) – повсеместно разпространение.
• Черен пор (Mustela putorius) – обитава предимно около застроените площи.
• Язовец (Meles meles) – разпространение в горските комплекси предимно около обработваемите площи.
Освен изброените ловни видове в района се среща и защитения вид – Невестулка (Mustela nivalis).
ІІ. Клас Птици (Classis Aves)
Сем. Фазанови (Familia Fasianidae )
• Колхидски фазан (Fasianus colhicus)– отглежда се във фазанарии.
• Яребица (Perdix perdix) – повсеместно разпространена в горските комплекси и около обработваемите площи.
• Пъдпъдък (Coturnix cotur) – среща се по време на прелета в предоставените райони на СЛРБ.
Сем. Гълъбови (Familia Columbidae )
• Гривек (Columba palumbus) – разпространен в горските комплекси.
• Гургулица ( Streptopelia turtur ) – повсеместно разпространена в районите на СЛРБ.
• Гугутка (Streptopelia decaocto) – около населените места.
Сем. Брегобегачи (Familia Charadriidae )
• Горски бекас ( Scolopax rusticola ) – среща се рядко.
Сем. Гъскови (Familia Anseridae )
• Зеленоглава патица (Anas platirinchos) – среща се по време на прелета около язовирите на територията на общината.
• Голяма белочела гъска (Anser albifrons) – по време на прелета в значително количество около язовирите в района.
• Зимно бърне (Anas crecca) и Лятно бърне (Anas querquedula) – срещат се по време на прелета в язовирите.
Освен изброените ловни видове, в района обитават и значително количество птици, представители на семействата: Ястребови, Соколови, Сови, Дроздове, Завирушки, Орехчета, Сврачки, Синигери, Зидарки, Дърволазки, Стърчиопашки, Чучулиги, Врабчови, Чинки, Кълвачи, Лястовици, Щъркели и др..
ІІІ.Клас Костни риби ( Classis Osteichtyes )
Сем. Шаранови (Familia Cyprinidae)
• Шаран (Cyprinus carpio) – Естествено разпространен и изкуствено зарибяван на територията на лесничейството.
• Каракуда (Carassius carassius) – Естествено разпространена в язовирите на територията на лесничейството.
• Кефал (Leociscus cephalus) – Естествено разпространен в долните течения на реките и крайбрежията на язовирите.
• Червеноперка (Scardiniu s erythrophtalmus) – Естествено разпространена в язовирите.
• Уклей (Alburnus alburnus) – Естествено разпространен в язовирите.
Гори
Площта на горите на територията на Община Хисаря е 202 кв.км..
Преобладават следните дървесни видове: Бял бор; смърч; бук ; келяв габър; акация; габър; черен бор; дугласка ела ; зимен дъб; благун ; космат дъб; цер; други широколистни видове.
По бреговете на реките и долната част на склоновете са се настанили някои по-влаголюбиви видове, като елши, тополи и трепетлики. Върху най-стръмните терени естествената горска растителност се състои от насаждения с преобладаващи видове – космат дъб и келяв габър смесени с мъждрян, клен, по-рядко от слабо продуктивни цер, благун, габър, бряст и др..
В горите никнат различни видове гъби, горски плодове и билки като: Жълт кантарион ( Hipericum perforatum ) и Червен кантарион ( Centaurea erythrea ), Съсънка ( Anemone pratensis ) Бял равнец ( Achilea millefolium ) и Жълт равнец, Иглика ( Primula veris ), Мащерка ( Thymus sp ), Ружа ( Altaea officinalis ), Бъз ( Sambucus nigra ), Шипка ( Rosa canina ), Глог ( Crataegus monogyna ), липов цвят и много други.
Екологичните условия благоприятстват развъждането на ценен дивеч (благороден елен, дива свиня, фазан и други). Създават добри условия за развитие на ловен и еко-пешеходен туризъм.
Държавно лесничейство “Хисар” се намира в централната част на Средногорско-Краищидската планинска област и отчасти в Горнотракийската низина. Горите и горските площи са разположени по южните склонове на Същинска Средна гора и Сърнена гора и само малка част разкъсани и пръснати сред работни земи гори се намират в равното Пазарджишко-Пловдивско поле. Държавното лесничейство има неправилна форма с дължина от север на юг около 24 км и ширина от изток на запад около 46 км.
Релеф
Районът на лесничейството обхваща средната част на Бургаско-Краищидската синклинала. Горите са разделени на няколко компактни комплекса, разположени по склоновете на Средна гора и малка част разкъсани горички в Горнотракийската низина.
По-голямата част от горските комплекси (82,3%) заемат южните склонове в източната част на Същинска Средна гора. Тя заема средищно положение спрямо другите два дяла и притежава по-внушителен планински облик. Има ясно очертано било с най-висок връх вр. “Богдан” (1604,5 м н.в.), който се намира извън лесничейството. Билата са добре очертани, склоновете се спускат стръмно към врязаните в тях водни течения. Надморската височина варира от 350 до 1500 м.
Около 11,4% от площта на лесничейството – един компактен горски комплекс около с.Отец Паисиево – попада в югозападната част на Сърнена Средна гора. Този планински дял се простира източно от Същинска Средна гора и е значително по-нисък от нея. Главното било е заоблено и не надвишава 1000 м в района на лесничейството. Склоновете са полегати и постепенно прехождат в Горнотракийската низина. Надморските височини се движат от 300 до 800 м.
Горите от горския фонд, намиращи се в Горнотракийската низина, са на малки, разпокъсани комплекси и представляват около 6,3% от площта на лесничейството. Липсата на високи речни тераси и наличието на обширни алувиални наноси придават равнинен характер на областта, особено на Пазарджишко-Пловдивското поле, където е лесничейството. Равнинният характер на терена се нарушава само в северната част на низината в прехода към Средна гора, където са оформени ниските хълмове на Хисарските възвишения. Надморските височини слабо варират – 200-300 м.
Лесничейството има твърде разнообразен релеф – от равнинен, през хълмисто-ридов до ниско- и среднопланински във високите части на Същинска Средна гора.
Най-високата точка в района е вр. “Шилигарка” (1577,0 м н.в.), който се намира извън горския фонд, а точно под него с надморска височина 1520 м е най-високата част от горския фонд. Равнинната част на лесничейството обхваща много широк район в южната му част със средна надморска височина 200 м. За конкретна най-ниска точка може да се определи подотдел 362-а с 198,9 м н.в. …