Хисаря - ЕАНИ, КОЗАНИ, ГЪРЦИЯ
Археологическият музей на Еани излага прекрасни експонати, открити в древния град Еани и в околоността. Разположен е в съвременна голяма сграда, построена през 1992-2002 година. Археологическият комплекс на античния град е разположен е на около 2 километра североизточно от селото и в него могат да се видят останки от различни постройки на древния град.
Козани е град в Гърция с 35,242 жители, център и най-големият град на административната област Западна Македония, както и на едноименния дем Козани. Градът е център и на Сервийската и Козанска епархия на Гръцката православна църква.
Козани се намира на 120 km югозападно от Солун и на 15 km северозападно от язовира Полифито, между планините Шапка (Пиерия), Каракамен (Вермио), Синяк (Аскио) и Червена гора (Вуринос). Разположен е на 710 метра над морското равнище. Името на града вероятно е с български произход и е свързано с търговията на кожа, която от векове се развива в района, или пък е свързано със селото Коздяни в Епир, от където може би са мигрирали първите жители на града.
Козани се намира на 120 km югозападно от Солун и на 15 km северозападно от язовира Полифито, между планините Шапка (Пиерия), Каракамен (Вермио), Синяк (Аскио) и Червена гора (Вуринос). Разположен е на 710 метра над морското равнище. Името на града вероятно е с български произход и е свързано с търговията на кожа, която от векове се развива в района, или пък е свързано със селото Коздяни в Епир, от където може би са мигрирали първите жители на града.
Еани е разположено на около 20 километра южно от град Козани, от лявата (северна) страна на големия язовир на река Бистрица (Алиакмонас), в подножието на планината Червена гора (Вуринос).
Еани в древността е главен град на Елимея, част от Древна Македония. През IV век пр.н.е. влиза в състава на голямата древномакедонска държава. Селището продължава да съществува през елинистичната епоха докъм І век пр.н.е.
Днес в Еани има голям селски празник има на Лазаровден, когато с особена тържественост се провеждат старинните обичаи. [7] В района на селото има общо 11 храма, датиращи от XI до XIX век. Църквата „Успение Богородично“ в центъра на селото според някои оценки произлиза от края на XI-началото на XII век, с реконструкции през XVI, XVIII и XIX век, откогато датират различни стенописни слоеве.[8]