Исторически събития

Във всички исторически времена начина на живот на населението на Хисарската долина е бил предопределен от популярността на лечебните свойства на минералните води. Още преди петото хилядолетие преди Христа край топлите минерални извори възникнало праисторическо селище от късния неолит. Историята не е съхранила името му, но от тогава животът в него никога не е замирал. Древните тракийски селища от Хисарската котловина влизали в пределите на Одриската държава и са били населени от племето „Беси“.

 

След завладяването на Тракия от римляните през 46 г. от н. е. , малкото селище на тракийското племе „Беси“ постепенно се разраства и става известно с вълшебството на целебните си извори.

 

В началото на римския период, според преданията и легендите , името му било Аугуста.

 

През средата на ІІІ век градът бил опожарен и опустошен от готските нападения. Неговото възстановяване става към края на ІІІ век, като през 293 година римският император Диоклециан дава името си на града. Нарекъл го Диоклецианопол, защото в него намерил своето изцеление.

 

През IV век, за да бъде защитен от вражи нападения, градът бил ограден с крепостни стени. В него се влизало през четири големи порти. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули .

 

Диоклецианопол бил изграден по всички правила на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили на римската аристокрация.

 

През IV, V и VI век градът придобива известност в пределите на цялата Римска империя и според сведенията на пътеводителя от 528 година на античния автор Хиерокъл Диаклецианопол става трети по големина град в провинция Тракия, след Филипопол / Пловдив / и Берое / Стара Загора /.

 

Древният град, известен с лечебните си свойства, защитен от крепост, прикътал зад дебелите си стени беломраморни сгради, вълшебни извори и славееви песни, става притегателен център за траки, римляни, византийци, славяни и българи.

 

След падането на Западната Римска империя град Диоклецианопол е част от Византия. През VІІ-Х век, както сочат епархийските списъци, той се превръща в духовен християнски център и епископско седалище, подчинено на Филипополския митрополит. От това време датира построяването на десет раннохристиянски базилики, което е доказателство за духовната и религиозна роля, която е отдавана на Диоклецианопол за разпространяването и утвърждаването на ранното християнство.

 

Пловдив и Пловдивска област влизат в границите на Първата българска държава през 820 година. По същото време Хисаря е включен в пределите на Средновековна България.

 

През периода на Византийското владичество на мястото на изпепеления античен град израснало малко градче, за което има исторически данни, но името му не е известно.

 

По време на Втората българска държава земите на Хисарското Средногорие били арена на люта бран от византийци и кръстоносци.

 

През 1364 година град Пловдив пада под турско владичество. По същото време е покорено и разрушено селището край Хисарските топли минерални извори, но живота продължава в близките селища Хисар – Момина баня и Веригово -сегашните квартали на град Хисаря. Половината от Момина баня е било населено от турци.

 

В началото на ХVІІ век от Анадола и от близкото село Хисар Кюселере край Хисарските минералните извори “Момина сълза” трайно се заселили турци. Те нарекли това селище Хисар , което значи Крепост. За кратко време лековитите минерални извори добиват известност по цялата Турска империя . В него идвали да търсят изцеление видни турски личности от Цариград, Одрин, Татар Пазарджик и Пловдив.

 

В Хисарския край живеело будно българско население, което взело активно участие във всичките форми на борбата за национална независимост и свобода. Народната памет пази спомена за красотата и величието на хайдутското движение , за светлите личности и идеалите, свързани с националното и духовно Възраждане , за саможертвата на въстаниците от Април 1876 година, когато местното население се вдигнало на бунт срещу петвековното турско робство. При потушаване на въстанието селата Старосел и Синджирлии / сега “Веригово “/, Елешница и Красново са били опожарени от башибозушки набези. В кв. “Веригово” е възстановена църквата, в която Апостолът на свободата, Васил Левски, е събирал местния революционен комитет.

 

След Освобождението на България през 1878 година Хисаря навлиза в своя нов Ренесанс.

 

Целият двадесети век е характерен с непрекъснатото нарастване на популярността му като балнеолечебен център. През 1957 година малкото курортно селце Хисар-Момина баня е обявено за национален курорт, а през 1964 за град с името Хисаря .

 

В границите на новия град влизат Хисар – централната градска част /археологическият резерват/ и с.Хисар-Момина баня, като квартал “Момина баня”. По-късно към него са присъединени селата Веригово /Синджирлий/ и Миромир, като квартали “Веригово” и “Миромир”.

Днешните квартали на град Хисаря:

– МОМИНА БАНЯ,

– ВЕРИГОВО,

– МИРОМИР,

имат собствена история, духовен облик, култура , празнично-обредна система и фолклор, които са съхранени и се предават на поколенията.