КВАРТАЛ “МИРОМИР”

През 1608 година , на километър-два , според местните предания, на юг от руините на крепостта Хисар и топлите минерални извори , се появяват и установяват нови заселници .

Това са основните жители на бъдещето село Даваджово /по-късно село Миромир/, а сега квартал на град Хисаря. Турците нарекли преселниците “Даваджии” затова, че имали постоянни “давии”/кавги/ със съседните села.

Заселниците са павликяни, дошли от Северна България, от района на Белене, като често местеща се общност, която се стремяла да избегне непосилните турски данъци, но все още не приела католицизма.

Павликяните са от Арменски произход и са били от най-добрите войници на Византия. По-късно , през IX и X век са разселени от императорите по българските земи, а още по късно, от цар Калоян.

През 1622 година селото вече има сто къщи /500 жители/, от които половината са поканени и готови да приемат католицизма . Имало надежда и другите да приемат тази вяра .

Това е първото село от Южна България, което е приело католицизма.

На 25 ноември 1646 година Петър Богдан , Отец Кустоса и Дон Джакомо масово кръщават и миропомазват населението от Даваджово. Покръстен е и поп Руско, който е назначен и проповядва по каноните на Западната християнска религия. На няколко пъти до 1870 година Петър Богдан посещава Даваджово и неговите доклади до Конгрегацията са основните писмени паметници за ранната история на кв. “Миромир”.

До 2004 година , католическите свещеници, служили в кв. “Миромир” са шестдесет и двама , а братя монаси – четиринадесет. Те са били италианци, австрийци, далматинци, българи – оказали благотворно влияние за опазване на традициите и нравите на това население.

“Яката вяра “, както ги наричат в Хисарския край, е свързала народните традиции с църковните обреди и това е спомогнало за оцеляването им.

В духовния летопис на кв.”Миромир” от 1897 година насам ярко присъства просветното дело на светските учители.