КВАРТАЛ “МОМИНА БАНЯ “
За далечното минало на квартал “Момина баня” в град Хисаря, област Пловдив, бившето с. Хисар Кюселери; Хисар Момина баня, няма исторически паметници.
Наличието на езически обичаи и запазената до наши дни празнично-обредна система дава основание на изследователите да твърдят , че това селище е с тракийски произход.
Няма данни за името на селището до падането на Хисарския район под турско владичество през 1364 година.
Първият писмен документ за него е от 1576 год. , турски данъчен регистър, съхраняван в Народна библиотека “Иван Вазов”, гр. Пловдив. В него е записано “Кюселер обасъ” /Кюселерска община/, “Кааза Филибе” /област Пловдив/, “Нахия Гьопса” – районът на Гьопса /река Стряма/.
До 1934 година селото се нарича Хисар Кюселере, а след това е преименувано на с. Момина баня. От 1942 година с. Хисар и с. Момина баня се сливат с името Хисар – Момина баня.
От 1964 година селището е обявено за град с наименование Хисаря и Момина баня става негов квартал с името “Момина баня”.
Малкото писмени паметници, с които разполагат потомците на някогашното Хисар Кюселере, дават представа за Кюселерското население, което се самоопределя с ясно българско самосъзнание, въпреки че за петстотин години му е било натрапено съжителство с нашествениците турци.
В предосвобожденския период в Хисар Кюселере съотношението между турското и българското население е било 50 на 50 %. Турската махала е била от южния край на селото. Двете махали са представлявали две кметства – българско и турско.
През 1843 година , а според някои изследователи 1839 г., в Хисар Кюселере е създадено най-старото училище в Хисарския район, но първата училищна сграда е построена през 1872 година с доброволен труд и средства на българското население. Една от големите стаи в него, тайно от турците, се е ползвала за църква.
Едва след Освобождението, през 1883 г. година, е построена сградата на църквата “Успение Богородично”.
Хисар Кюселерци са били готови за участие в Априлското въстание, но преждевременното му избухване и арестуването на ръководителите на революционния комитет осуетяват избухването му .
В селото пристига башибозушка орда, която подпомогната от местните турци има намерение да изгори българската махала, но кметът на турската махала, Хаджи Фета, се възпротивява. След това ордата ограбва и опожарява обезлюденото Синджирлии /кв. Веригово/.
До идването на руските войски населението от българската махала е подложено на своеволни репресии и грабежи. Затова след Освобождението в Хисар Кюселере не остава нито едно турско семейство. Изселват се, защото се страхували от отмъщение за злините, които са сторили на местното население.
В освободеното с. Хисар Кюселере /Хисар Момина баня/ кипи бурен обществен и културен живот. Хисар Кюселерци правят избори, пишат кореспонденции, участвуват в дейността на Окръжния съвет, протестират в Народното събрание, довършват сградата на църквата, строят нови сгради за училището, правят митинги, уволняват местни корумпирани първенци, организират певчески женски групи, подкрепят гладуващите в Съветска Русия, борят се за собствеността на минералните извори, строят паметници на загиналите за обединението на България, искат амнистия за политически затворници, учредяват читалище и кооперация, устояват правата си, участвуват във всички събития на българската национална история, допринасят за утвърждаването на Хисаря като неповторим балнео-лечебен, курортен и туристически център.
Хисар Момина баня /Хисар Кюселере/ ,сега квартал “Момина баня”, е неделима част от историята на град Хисаря, област Пловдив.