История
Селото има интересна история и произход на името. Местното население и жителите на околните селища го наричат Милци (а на шега – и Милано), а жителите му – милчани. Според някои изследователи възникването на името Милци може да е съкратена форма от „богомилци“, макар че тази хипотеза се смята за малко вероятна. Името Михилци започва да се изписва след 1934 г., когато Дирекция на Обновата му дава официално това име. В османски регистър от 1576 г. селото е записано като „Михаиллу“, а също и като Дерезлу, но не става съвсем ясно дали не са изписани имената на две от седемте съставни махали на селото, а те били именно:
1) Дележанка; 2) Кръстевец; 3) Дерезлий (посоченото по-горе Дерезлу); 4) Павлевец; 5) Дурманка или наричана още и Спасова църква; 6) Баташки рът, и 7)………….(името на седмата махала не е запомнено, но се знае мястото ̀ѝ, и че действително е съществувала).
Около 1700 г. в селото идва и се заселва голяма група бежанци от Чипровци, след разгрома на Чипровското въстание в 1688 г. Тази е причината милчани да говорят на западнобългарски диалект, по-точно на „у“-говор, който са опазили доста добре. Прословутия милчански израз: „Дойко ти св̀ира, Петър ти ̀игра, Иван ти б̀учи н̀ожи в тавани“ дава най-добър поглед върху диалекта на Михилци. По време на кърджалийските размирици в края на XVIII век пръснатите махали се принудили да се съберат и приберат за по-добра охрана и отбрана, и така се събират на мястото на днешното село, като се поделят на две части: по-високата „Рокалица“, откъдето наблюдавали за задаваща се опасност и при такава „рокали“ (викали), и долната махала „Чуйвица“ (където чували предупреждението за бягство). Така възникнало днешното село на днешното място.
География
Михилци се намира в южните поли на Същинска Средна гора, близо до пролома на река Стряма, който разделя Същинска от Сърнена Средна гора – живописна теснина с висока природна стойност.
Население
По налични данни населението на селото е около 200 души.
Празници
Народно читалище „Хр. Ботев“ е основано през 1925 г. и е традиционен домакин на местните празници и събори.
Събор се провежда всяка година на 15 август-Голяма Богородица.
Забележителности
- Живописният пролом на река Стряма в близост до селото – естествена граница между двете части на Средна гора и предпочитано място за пешеходен туризъм.
- Храм „Свето Възнесение Господне“ или „Свети Спас“ – Историята на храма е не по-малко интересна от тази на селото. Почти до средата ХIХ населението на Михилци не се придържало към установените канони на православието, а извършва своеобразни полу-езически полу-православнохристиянски служби и треби под един вековен дъб, който се намирал на мястото на днешната църква. Мютевлият (управителя на вакъфа на Куршум джамия в Карлово) подарил една кория (гора), която била собственост на вакъфа, да я осекат милчани за дървен материал за църквата. И така със средства събрани от селото, помощи от пловдивския митрополит и дарението на карловския мютевелия била построена църквата „Св. Спас“, която в 1878 г. по времето на Освободителната война турците опожарили. В 1881 г. селяните събрали наново средства и построили сегашния храм „Възнесение Господне“ и в 1883 г. църквата била осветена от епископ Гервасий Левкийски.