Община Хисаря е една от най-известните балнеоложки, туристически и културно-исторически дестинации в България, разположена в подножието на Средна гора, сред красива природа, мек климат и уникално съчетание от история, минерални извори и съвременни условия за туризъм и отдих. Общината се намира в област Пловдив и обхваща територия от 549,55 кв. км. В състава ѝ влизат град Хисаря и единадесет населени места – Беловица, Черничево, Красново, Кръстевич, Мало Крушево, Михилци, Мътеница, Ново Железаре, Паничери, Старо Железаре и Старосел.
Хисаря е град в Южен Централен район на Република България, област Пловдив – административен център на Община Хисаря.
Намира се в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора, на 364 м н.в. Той е на 40 километъра от град Пловдив и е в близост до възрожденските градове Карлово, Калофер, Сопот, Панагюрище – област Пазарджик и Копривщица – област София.
Климатът на град Хисаря е преходно-континентален, с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото е слънчево, а есента е топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса.
През 1964 година Хисаря официално е обявен за град, а само година по-късно, през 1965 година, античният град Диоклецианополис и значителна част от археологическите паметници на територията на града са обявени за Археологически резерват с национално значение.
По данни на Националния статистически институт населението на община Хисаря към края на 2024 година е близо 10 000 души. Административен и икономически център е град Хисаря – утвърден национален и международен балнеоложки курорт, който съчетава спокойствието на малкия град с модерна туристическа инфраструктура и активен културен живот.
Община Хисаря е известна със своите минерални извори и природни богатства. На територията на града се намират 22 минерални извора с различен минерален състав и температура от 26°С до 52°С. Минералните води са с доказани лечебни качества и се използват за профилактика и лечение на бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробни, жлъчни и заболявания на опорно-двигателния апарат.
Първото организирано балнеолечение в България е започнало в Хисаря. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на хисарските бани”, а чешкият химик Состержонек извършва в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив химически анализ на водата от пет хисарски извора. Това е първият химически анализ на минерална вода в България.
Освен в град Хисаря, минерални извори има и в няколко селища на общината.
Село Красново е известно със своите минерални бани и лечебна минерална вода, използвана както за балнеолечение, така и за питейна профилактика. Минералната вода в Красново е подходяща за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, бъбречно-урологични, стомашно-чревни и кожни заболявания.
Минерални водоизточници има също в района на село Старо Железаре, където минералната вода традиционно се използва за питейно лечение.
Историята на Хисарския край започва още в дълбока древност. Археологически проучвания доказват, че районът е бил населен още през V хилядолетие пр. Хр. Благоприятният климат, плодородната земя и богатството на минерални извори превръщат местността в естествено средище за живот още от праисторически времена. По-късно тук се заселват тракийските племена.
Особено значимо място в културно-историческото наследство на общината заема село Старосел, известно с открития тракийски култов комплекс – едно от най-мащабните и ценни археологически открития в България. Разкритите храмове и гробници свидетелстват за високото ниво на тракийската цивилизация и превръщат района в център на международен интерес.
През римската епоха Хисаря достига своя най-голям разцвет. По време на управлението на император Диоклециан градът е изграден като модерен укрепен и балнеоложки център под името Диоклецианополис. Той се превръща в един от най-значимите градове в римската провинция Тракия и любимо място за отдих на римската аристокрация. Изградени са крепостни стени с дължина над 2 километра, височина до 13 метра и повече от 40 кули – едно от най-добре запазените римски фортификационни съоръжения в България и на Балканите. Южната крепостна порта „Камилите“ и днес е символ на града и неговата хилядолетна история.
В града са съществували римски терми, обществени сгради, казарми, християнски базилики и представителни обществени пространства. След приемането на християнството Диоклецианополис се утвърждава и като важен духовен център. Археологическите разкопки разкриват богато културно наследство – мозайки, мраморни украси, монети и предмети от всекидневието, свидетелстващи за високото развитие на древния град.
След нашествията на готи и хуни животът в района не прекъсва. През Средновековието селището остава известно със своите лечебни извори, а по време на Османската империя носи името Хисар, произлизащо от турската дума за крепост. Въпреки историческите превратности местното население успява да съхрани българските традиции, дух и култура.
През последните години община Хисаря бележи устойчиво развитие в сферата на туризма и се утвърждава като една от водещите СПА и културни дестинации в България. Благодарение на целенасочената политика на местната власт, инвестициите в туристическа инфраструктура и активното партньорство с туристическия бранш, общината привлича все повече български и чуждестранни посетители. Според данни на статистиката все повече туристи избират община Хисаря за своя отдих, като туристическият поток бележи значителен ръст спрямо предходните години.
Сериозно развитие се наблюдава в хотелската база, СПА и уелнес услугите, семейния и конгресния туризъм. Наред със СПА туризма, общината активно развива културен, винен, еко, селски и фестивален туризъм. Създадени са нови екопътеки, зони за отдих, веломаршрути и туристически атракции, а богатият културен календар допринася за популяризирането на региона през всички сезони.
Днес община Хисаря успешно съчетава хилядолетна история, природни богатства, съхранени традиции и модерно развитие. Със своите минерални извори, богато културно наследство, гостоприемство и спокойствие, тя продължава да утвърждава своя образ на европейски център на здравето, историята и духовността.