История
Българското име на селото отпреди османския период не е известно. До 1934 г. селото носи името Дудине (Дудени, Дудене). Българско название на селото отпреди османския период не се знае или помни. До 1934 г. село Черничево се нарича Дудине (Дудени, Дудене). Според местни предания това название произтича от личното име на местна благодетелка или закрилница на селото от посегателствата на съседните турски села Каварджаклии и Селяметлер (Саламатларе), съществували до Руско-турската война от 1877/78 г. Точното название е: Дудин село – т.е. Селото на Дуда – Дудени – Дудене.
Друга версия за произхода на името е от турската дума за черница – дуда: Дудени или Черничево. Тази версия е описана в ръкопис от авторски колектив от Кръжока по история при Народно основно училище „Отец Паисий“ в с. Черничево, събран през учебната 1959/60 г. под ръководството на Елена Попова, учител по история в същото училище.
Днешните жители се установяват трайно на сегашното му местоположение през 1812 г.
В землището на Черничево бащата на Народния поет Иван Вазов е притежавал чифлик. В борбите за Освобождението на селото черничевци вземат дейно участие. В селото е основан Революционен комитет с членове: Димо Банков /1838 – 1918/, Стойчо Дамянов /1807 – 1881/, Стоян Дончев, Ненко Богданов Молев/ и др. Този комитет е част от организираната революционна мрежа на Васил Левский и е заклет на 25 февруари 1872 в присъствието на Васил Левски, посетил селото на път за Пловдив. Същият комитет е възстановен през февруари 1876 г. от Панайот Волов във връзка с подготовка на бъдещото Априлско въстание. В работата на Великото Народно събрание на Оборище взел участие Стойчо Дамянов (Налбантина) като делегат от Дудини. Стойчо Дамянов е поименно споменат от Захарий Стоянов в „Записките по Българските въстания“ като най-възрастният народен представител на събранието. В крайна сметка въстание през 1876 г. в селото не избухва.
През османския период на селото остава малко – до 30 къщи на няколко рода: Минчевци, Стойчовци, Кокалите, Караджите, Молевци, Бараците, Къдерите, Драгановци, Бургелите и др. По време на Руско-турската война части от руската войска преминават през селото в периода между 7 и 16 януари 1878 г., като в двора на църквата е устроено посрещане и молебен
През 1882 – 1886 г. се построява църквата „Св. Никола“, върху мястото на по-стара постройка. В пристройка на църквата е действало килийно училище. За първия учител е доведен в селото Трифон Цочев, който се занимавал и с шивачество. Запомнени са имената на учителите Киро Стремски от Карлово, Иван Бормалийски от Веригово, преподавал от 1896 до 1910 г. Баба Мариола, Стефан Перков – наричан Рошавия Даскал от Веригово, Анка Янкова Георгиева от Пловдив, преподавала от 1930 до 1942 г. и др. През 1929/30 г. е построена нова сграда на училище под името „Отец Паисий“, която е достроявана впоследствие. В неговото построяване вземат участие всички черничевци с доброволен труд и парични средства, достроявано е през 1936 г. До 1970 год е обучавало ученици до VII клас, а след това до закриването му през 1976 до IV клас.
С годините сградата на храма постепенно се е рушала, докато през 2026 г.,Община Хисаря осигурява финансиране в размер на 438 596 лв. без ДДС чрез Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, с които са извършени аварийно-възстановителни дейности по покрива, фасадите и вътрешните пространства, подменени са водосточните инсталации и е изградена нова гръмоотводна система.
През 1907 г. е учредена Кредитна кооперация „Съгласие“, а през 1940 г. се открива потребителски дюкян към нея с първи магазинер Найден Стоянов Минчев /1901 – 1983/. През 1931 година се създава читалище „Светлина“ с активна театрална група, а по-късно и танцов състав за фолклорни танци. През 1959 – 1963 г. се изгражда нова сграда в сегашния и вид и се преименува на Народно читалище „Ечо Неделев“.
География
Черничево се намира на границата между най-южните склонове на Същинска Средна гора и Горнотракийската низина, в южния край на Хисарската котловина. През селото протича Синя река (наричана от местните жители Бешбунар). Землището му е около 12 000 дка, като 75% от обработваемата площ е поливна. Селото граничи със землищата на Иван Вазово, Горна Махала, Долна Махала, Дуванлии, Ново Железаре, Старо Железаре, Миромир и град Хисаря.
Население
По налични данни населението на селото е около 400 души.
Празници
Празничният календар на селото е свързан с местните земеделски и християнски традиции. Традиционните селските събори в миналото са се провеждали през май в деня на т.нар. Летен Св. Никола. В годините след установяване на комунистическия режим се налага практиката Събора да се провежда на 24 май – Денят на българската писменост и култура. Днес празникът се провежда в деня на най-близката до 24 май събота със съображението, че тогава е най-удобното време за събиране на живущите извън селото черничевци.
Забележителности
- Възстановената през 2026 г. селска църква от 1887 г. – символ на общностното единство и вярата на местните жители.