История
Старото име на селото е Паничере, коригирано по силата на указ от 1966 г. на Паничери. Землището му граничи със землищата на Мътеница, Хисаря, Старо Железаре, Церетелево, Любен, Беловица и Старосел. След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Паничере. Името е уточнено на Паничери през 1966 г.
На около 0,5 km западно от селото до Голямата могила е разкрито праисторическо селище.
С името Чомлек селото е отбелязано в турски документи от 1576 г.
Църквата „Свети Николай“ в селото е построена през 1844–1845 г., а в центъра на Паничери се издига часовникова кула, построена през 1982 г. по инициатива на родените през 1921 г. жители на селото – жест на признателност към родното място.
С името на село Паничери е наименувана седловина в Антарктида – Паничерска седловина.
Училище в селото е открито към църквата през 1845 г. Начално училището е открито през 1882 г. През 1921 г. е открита и прогимназия и училището става основно. Първоначалната сграда е малка и неподходяща за занятия. Съборена е от земетресението през 1928 г. и през 1929 г. се открива нова училищна сграда. През 1962 г. е построена съвременна сграда и през същата година се откриват и VIII клас, две занимални и полуинтернат.
Днес ОУ „Христо Ботев“ в село Паничери предлага спокойна, семейна и подкрепяща среда, в която всяко дете получава индивидуално внимание и грижа. Училището активно развива извънкласни дейности, инициативи и занимания по интереси. Работи по проекти като „Успех за теб“, „Заедно в изкуствата и спорта“, има открит STEM център и провежда инициативи и дейности, които правят обучението по-интересно. Сред последните успехи е спечеленият проект по ПУДООС „Растем с природата – учим се от нея“, чрез който е изградена среда за обучение по природни науки на открито и мини зеленчукова градина. Така децата учат чрез практика, ще изграждат устойчиви навици и отношение към природата още от ранна възраст. Училището съчетава модерното обучение с възпитание в уважение към българските традиции, история и ценности.
Читалището в село Паничери е основано през януари 1919 г. под името „Пробуда“. След 1944 г. то е преименувано на „Соколов“. Помещава се в обществени сгради до 1950 г., когато е завършен започналият през 1948 г. строеж на читалищен дом. Читалището развива художествената самодейност, увеличава книжния си фонд. През 2009 г. на законово основание към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Соколов – 1919 г. – с. Паничери“. Населението на селото изповядва предимно православно християнство.
География
Селото се намира на около 37 км север-северозападно от Пловдив, около 6 км югозападно от Хисаря и е разположено в южното подножие на Същинска Средна гора, на границата с Горнотракийската низина, на надморска височина около 322 м. През него тече река Пикла (Тикла), десен приток на река Стряма.
В землището на селото има шест микроязовира – „Кавака“, „Под ракиджийницата“, „Дъбрава 1“, „Таревско дере“, „Груйново дере“ и „Белесис“.
Население
По налични данни населението на селото е около 800–900 души, което го нарежда сред по-големите села в общината.
Празници
Местните тържества са свързани с богатата природна и селскостопанска традиция на района. Читалищната фолклорна певческа група поддържа жива обредната и песенна традиция на селото, а събор се организира ежегодно с участието на родени в Паничери, завърнали се по празниците в родния край.
Забележителности
- Природната забележителност „Дванадесетте дръжкоцветни дъба“ в местността „Гереня“ – дъбова гора с чаплова колония, като част от дърветата са на възраст над 200 години, на площ от 20 хектара.
- Комплексът от древнотракийски мегалитни светилища „Марковите камъни“, разположен северно от селото – според изследвания на български археолози и етнолози светилището е било посветено на бога на бурята (отъждествяван със Зевс).
- Църквата „Свети Николай“ (1844–1845 г.) и часовниковата кула в центъра на селото (1982 г.).
- Множеството микроязовири в землището на селото, предпочитани места за риболов.
